Проф. д-р Стефан Ватев, от чието рождение днес се навършват 160 години, остава в българската история не само като „бащата на педиатрията“ и пионер в антропологията, но и като пример за възрожденски тип интелектуалец. Това посочи Светлана Петрова, завеждащ отдел „Краезнание“ в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ – Ловеч. Източник на информацията е БТА.
По думите ѝ Ватев е личност с широки интереси, енциклопедист и филантроп, който през целия си живот поддържа силна връзка с родния Ловеч и работи за неговото развитие. Като председател на читалището в града той съдейства за решаването на въпроса със строителството на нова читалищна сграда и за създаването на музейна сбирка. Петрова допълни, че събраните от него над 400 народни песни са публикувани в „Периодическо списание“.
Сред значимите му приноси тя открои и труда „Материали по народната медицина в България“, определен като ценен етнографски източник за традиционните лечебни практики в районите на Ловеч, Берковица и Горна Оряховица. В изследването са описани методи за лечение, хигиена и раждане, както и магически ритуали, баяния и обичаи.
Петрова разказа още за дарителската дейност на Ватев. През 1937 г. той предоставя на читалищната библиотека 40 тома книги и средства за родния град, предназначени за фонда за написване и отпечатване на поредицата за Ловеч и Ловчанско. Прави и крупни дарения: 30 000 лв. на Българската академия на науките, 5000 лв. на редакцията на „Педиатричен преглед“, 7500 лв. на Университетската детска клиника, както и 1000 тома книги за Софийския университет. След смъртта на проф. Беню Цонев Ватев е избран за председател на Ловчанския научен комитет в София, работещ по написването и редактирането на седемтомното издание „Ловеч и Ловчанско“.
Като учен Ватев е автор на множество трудове по детски болести и ръководства за правилно отглеждане на деца. Той е основател и дългогодишен редактор на медицински издания, сред които „Медицински напредък“, „Летописи на Българския съюз“, „Съвременна хигиена“, „Педиатричен преглед“, „Известия на българското дружество „Червен кръст“ и „Нашето дете“. Членува в Антропологическото дружество в Париж и в Берлинското дружество за антропология, етнология и праистория. Според Петрова животът му показва, че академичните титли и международното признание имат стойност, когато служат на обществото.
Петрова припомни, че проф. д-р Стефан Ватев е роден на 6 февруари 1866 г. в Ловеч, където завършва началното си образование. Придобива докторска степен по медицина в Лайпциг и специализира детски болести в Берлин. В България се завръща през 1893 г., назначен е за ординатор в Ловеч и заедно с д-р Петър Ораховац започват издаването на първото българско научно-медицинско списание „Медицина“.
През 1899 г. постъпва в Александровска болница в София, а от 1900 г. е старши лекар във Вътрешно отделение. През 1905 г. става ръководител на детското отделение, смятано за първото подобно у нас. През 1918 г. започва изграждането на нова сграда за Детска клиника към Александровска болница, а строежът е завършен през 1926 г.
В периода на войните за национално обединение (1912–1918 г.) Ватев е главен инспектор на Доброволническата санитарна служба и на дружеството „Червен кръст“ при Главната квартира на действащата армия. Той е и инициатор за създаването на дружество „Самарянка“, което подготвя среден медицински персонал за военните и гражданските санитарни нужди.
Проф. д-р Ватев е първият председател на Съюза за закрила на децата в България, учреден на 14 юни 1925 г., и съдейства за създаването на Министерство на народното здраве и за откриването на Медицински факултет към Софийския университет. Декан е на Медицинския факултет през 1927–1928 г., действителен член на Българското книжовно дружество и заема ръководни позиции в Природо-математическия клон на БАН.
По данни, представени от Петрова, през 1934 г. Ватев поставя началото на първата детска млечна кухня в България и организира благотворителни инициативи за подпомагане на деца от бедни семейства. Тя отбеляза и ролята му при холерната епидемия през 1910 г., когато чрез бърза и решителна намеса разпространението на заболяването е овладяно, а смъртността остава значително по-ниска от средната за Европа.
Проф. д-р Стефан Ватев е почетен гражданин на София и Ловеч. Умира на 9 март 1946 г. в столицата.
