Лазаровден е празник с дълбока религиозна и културна значимост. На този ден православната църква отбелязва възкресението на Лазар от Христос – едно от най-впечатляващите чудеса в Новия Завет. Освен това се почита паметта на свети мъченик Лазар Български, който загива през 1802 г., измъчван заради християнската си вяра. Мощите му са известни със своите чудотворни свойства и се пазят в Рилския манастир.
Евангелската легенда разказва как Христос връща към живот своя приятел Лазар след три дни в гроба. Това чудо показва силата на Божия син и носи послание за надежда и вечен живот.
В народната традиция Лазаровден е свързан с природата и плодородието. Според легендите Лазар обикаля горите с брадва в ръка, почиства старите дървета и подготвя земята за плодородие. Затова земеделските стопани извършват подобна работа именно на този ден.
Особено важен е обичаят „лазаруване“. Момичета се събират след Тодоровден, разучават песни и танци под ръководството на по-опитни жени. На самия празник лазарките обикалят селото със свежи цветя по главите си, облечени в красиви носии с невестински елементи. Те пеят песни за всеки член от семейството – стопанина, стопанката, децата – дарявайки дома с благословия за здраве и щастие.
Стопаните посрещат лазарките с радост и им подаряват бели яйца като знак за плодородие. Вярва се, че къща, посетена от лазарките, ще бъде честита през цялата година.
Лазаровден е имен ден за хората с имена Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лазо, Ласка, Елизар, Лъчезара, Лъчезар. Името „Лазар“ е символ на здраве и дълголетие.
