1 май – Денят на труда и международната работническа солидарност – се отбелязва в България от края на XIX век. През 1890 г. Типографското дружество прави първия опит за честване на този ден. През 1893 г. вече се организират масови събрания и демонстрации, които поставят началото на традицията. През 1939 г. 1 май е признат за официален празник, а след Втората световна война празникът се отбелязва с мащабни манифестации, в които държавните служители участват задължително. След 1989 г., с края на социализма, държавата спира да организира масови прояви, но денят остава официален и неработен. Днес честването се поема основно от социалистически и комунистически организации. Макар с времето да се свързва най-вече с левите движения, 1 май не губи своя основен смисъл – да защитава правата на работещите, особено в контекста на съвременните предизвикателства на трудовия пазар.
